Aug 31, 2021, 1:10 PM  

Хроника на една раздяла 

  Poetry » Love
1181 10 16

Небето се прегърби като старец

когато ти замина.

Луната полудя и ме попари,

а слънцето изстина.

 

Уж мъничка любов, почти нищожна

в космичните простори,

а как така успя, кажи ми, Боже,

света ми да събори.

 

И времето затътри си нозете,

притихнало и болно.

Това, да нямаш никой да ти свети,

обръща всеки полюс.

 

Не знаех, че боли от звездопада.

Че мъката е сива.

По всяка скáла нощите са хладни

щом някой си отива.

 

© Миглена Миткова All rights reserved.

Произведението е включено в:
  638  17 
  704  10 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ето това е да рисуваш с думи! 🙂
  • Еха, много ви благодаря, наистина!
    Вале, няколко пъти го променях от едното на другото и накрая остана това..🙂
  • Прекрасна поезия!
  • Хубаво! Много!
  • Все съм мислела, че трябва нещо да се преживее, за да се опише толкова истинско! А ти, Меги, така добре си изразила твоята лирическа, че всеки ред звучи като сентенция!.../"По всяка скала нощите са хладни, щом някой си отива.." или "..да нямаш никой да ти свети, обръща всеки полюс.."/Разкош!
  • Хубаво е, една корекция, ако позволиш

    Това, да нямаш нЯкой да ти свети,
  • Иска ми се още малко да беше по-дълъг този стих. Защото го прочетох три пъти с удоволствие. И да, не ми стигна.
    Красива, космическа тъга.
  • Хубав стих! Поздравления!
  • Разкошно е, Меги! Искрено те поздравявам!
  • Много впечатляващо!
  • "Уж мъничка любов, почти нищожна
    в космичните простори,
    а как така успя, кажи ми, Боже,
    света ми да събори." ..така е с малките неща, които са голяма работа ... Въздействащо. Благодаря, Меги.
  • "По всяка скáла нощите са хладни
    щом някой си отива."
    Прекрасен стих!
  • Благодаря ви!
  • " Уж мъничка любов"..., а толкова боли и остава следи като звездопада! Прекрасно!
  • !
  • Прекрасно е, Меги! 💕Браво!👏😄
Random works
: ??:??