31.08.2021 г., 13:10 ч.  

Хроника на една раздяла 

  Поезия » Любовна
5.0 / 19
1235 10 16

Небето се прегърби като старец

когато ти замина.

Луната полудя и ме попари,

а слънцето изстина.

 

Уж мъничка любов, почти нищожна

в космичните простори,

а как така успя, кажи ми, Боже,

света ми да събори.

 

И времето затътри си нозете,

притихнало и болно.

Това, да нямаш никой да ти свети,

обръща всеки полюс.

 

Не знаех, че боли от звездопада.

Че мъката е сива.

По всяка скáла нощите са хладни

щом някой си отива.

 

© Миглена Миткова Всички права запазени

Произведението е включено в:
  740  17 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения

Още произведения »