Хубаво ми е да съм сама!
Не си ми нужен вече ти!
Щастлива съм сега,
макар че вътрешно боли!

Хубаво ми е онези спомени да пазя,
от които смях се носи в тишината.
Повтарям си, че обичам, а не мразя!
И така пропадам още повече във тъмнината!

Хубаво ми е сълзите си да лея
по някой, който не заслужава!
Това аз най-добре умея
и дано потъна в мрачната забрава!

Хубаво ми е да се наранявам
толкоз силно, че болка да гори!
Да забравя аз за теб си забранявам!
Нека, нека силно ме боли!

Аз зная, че сама съм си виновна,
защото хубаво ми е да мачкам моето сърце!
Опарих се от силната любов отровна!
Дано със него тя завинаги умре!