Хубаво ми е да съм сама!
Не си ми нужен вече ти!
Щастлива съм сега,
макар че вътрешно боли!
Хубаво ми е онези спомени да пазя,
от които смях се носи в тишината.
Повтарям си, че обичам, а не мразя!
И така пропадам още повече във тъмнината!
Хубаво ми е сълзите си да лея
по някой, който не заслужава!
Това аз най-добре умея
и дано потъна в мрачната забрава!
Хубаво ми е да се наранявам
толкоз силно, че болка да гори!
Да забравя аз за теб си забранявам!
Нека, нека силно ме боли!
Аз зная, че сама съм си виновна,
защото хубаво ми е да мачкам моето сърце!
Опарих се от силната любов отровна!
Дано със него тя завинаги умре!
© Валентина Всички права запазени
Не се самизмъчвай миличка!
Пиши,изливай болката в стих,а после се усмихни!