Пред екран от цветни точки,

Художникът се чувстваше безсилен –

Много цветове и как ли да ги сложи

В този жалък свят от сивота обвиван?

В нови тонове на сивото ще маже

По лицата на обречени човеци,

Те живеят, някой все ще се откаже

А другите дори не ще узнаят.

Дълго пред петното черно ще се маят,

Някой ще го нарече изкуство пищно

И всичките изкуствено ще търсят,

Смисъл там, където в гроба е излишен.

Дишам, пиша, за да чувствам,

Другото в света ми е в мъгла

А в ден един след мене ще остане,

Сиво-черно-гибелна следа.

И художникът разбрал че всичко

Тук в света такова е, каквото е

Натъжен затвори си екрана

И се захвана да чете.