Пред екран от цветни точки,
Художникът се чувстваше безсилен –
Много цветове и как ли да ги сложи
В този жалък свят от сивота обвиван?
В нови тонове на сивото ще маже
По лицата на обречени човеци,
Те живеят, някой все ще се откаже
А другите дори не ще узнаят.
Дълго пред петното черно ще се маят,
Някой ще го нарече изкуство пищно
И всичките изкуствено ще търсят,
Смисъл там, където в гроба е излишен.
Дишам, пиша, за да чувствам,
Другото в света ми е в мъгла
А в ден един след мене ще остане,
Сиво-черно-гибелна следа.
И художникът разбрал че всичко
Тук в света такова е, каквото е
Натъжен затвори си екрана
И се захвана да чете.
© Александър Николов Всички права запазени