През миглите на времето отцежда
животът неизплакани сълзи.
Напълно изоставени надежди,
поставени на рафтчето "Преди".
Обаче насред мислите витаят
безброй недорисувани мечти.
Прокрадват се над хладния паваж,
над хора с недолюбени съдби.
И искат да им кажат нещо мило.
Че всички заслужават радостта
на онзи пламък, винаги красиво
изписващ върху устните дъга. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up