През миглите на времето отцежда
животът неизплакани сълзи.
Напълно изоставени надежди,
поставени на рафтчето "Преди".
Обаче насред мислите витаят
безброй недорисувани мечти.
Прокрадват се над хладния паваж,
над хора с недолюбени съдби.
И искат да им кажат нещо мило.
Че всички заслужават радостта
на онзи пламък, винаги красиво
изписващ върху устните дъга. ...