Щом се вдигне денят, наострил лъчи
и нощта се отдръпне тревожно,
по платната ми бели с кадифени бои
вдъхновено рисува художник.
Раздипля със пръсти от захар памук,
леко облаче, изворче стръмно...
И прелива в цвят, в аромат и във звук
тази сладост, с която се съмва.
Ухае на синьо, на обич и мощ
от крилцата на две пеперуди,
с букетче звезди от небесния кош
се усмихва във утрото чудо... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up