Щом се вдигне денят, наострил лъчи
и нощта се отдръпне тревожно,
по платната ми бели с кадифени бои
вдъхновено рисува художник.
Раздипля със пръсти от захар памук,
леко облаче, изворче стръмно...
И прелива в цвят, в аромат и във звук
тази сладост, с която се съмва.
Ухае на синьо, на обич и мощ
от крилцата на две пеперуди,
с букетче звезди от небесния кош
се усмихва във утрото чудо... ...