А той, светът, в очите ти се спря
и в тях видях се тъй красива.
Художник си и нарисува ми дъга,
прегърната от багрите заспивам.
Рисуваш с думи, бавно и горещо,
и всяка вечер, сякаш оживявам.
От топлия ти дъх и капки нежност,
минутата, в безкрай се удължава.
И не светът, а времето е спряло,
в мига, когато топлиш двете ми ръце.
Когато ме прегръщаш и ме губиш цяла…
…и търсиш ме сред думите на стихове… ...