28.11.2020 г., 18:44 ч.
Художник на стихове
А той, светът, в очите ти се спря
и в тях видях се тъй красива.
Художник си и нарисува ми дъга,
прегърната от багрите заспивам.
Рисуваш с думи, бавно и горещо,
и всяка вечер, сякаш оживявам.
От топлия ти дъх и капки нежност,
минутата, в безкрай се удължава.
И не светът, а времето е спряло,
в мига, когато топлиш двете ми ръце.
Когато ме прегръщаш и ме губиш цяла…
…и търсиш ме сред думите на стихове… ...
и в тях видях се тъй красива.
Художник си и нарисува ми дъга,
прегърната от багрите заспивам.
Рисуваш с думи, бавно и горещо,
и всяка вечер, сякаш оживявам.
От топлия ти дъх и капки нежност,
минутата, в безкрай се удължава.
И не светът, а времето е спряло,
в мига, когато топлиш двете ми ръце.
Когато ме прегръщаш и ме губиш цяла…
…и търсиш ме сред думите на стихове… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
-
-
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
-
Не с очите, с които те виждaм, те гледa твоят вечно нaмръщен съпруг - бялa свaтбенa сянкa от леснa п...
-
Тежи ми сянката на всичките неща - огромна, непрогледна и надвиснала. Подгизнала от октомврийската м...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
