Пак откраднах минутки от нея,
но защо в кратък миг заболя,
вместо радост, горчилка се лее,
в мойта чаша доливам тъга.
После жадно, виновно изпивам,
наранена, горчивия сок,
и усмивката с мъка разкривам,
а косата си свивам на кок.
И се сгушвам във ъгъла... пусто,
уж съм силна, но явно греша,
пак потъвам във сивото русло
на живота ми, вяла река. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up