7.01.2017 г., 13:34 ч.

Хващам листа 

  Поезия » Любовна
476 0 9

Пак откраднах минутки от нея, 
но защо в кратък миг заболя,
вместо радост, горчилка се лее,
в мойта чаша доливам тъга.

После жадно, виновно изпивам,
наранена,  горчивия сок,
и усмивката с мъка разкривам,
а косата си свивам на кок.

И се сгушвам във ъгъла... пусто,
уж съм силна, но явно греша,
пак потъвам във сивото русло
на живота ми, вяла река.

Да, боли ме, боли ме ужасно,
а сърцето не иска да спре,
и препуска през чувствата бясно,
все копнее за твойто лице.

Стига мисли, не искам да мисля,
само болката някак да спре,
и отново се хващам за листа,
клет удавник във бурно море.
 

© Неземна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искрено послание! Докосва!
  • Нежна душа...
  • Много хубаво стихотворение
  • Благодаря ви!
  • Добре, че са листите... Много мое звучене. Чудесна си, Цветенце.
  • Ух, че хубаво пишеш! Искрено се насладих на творбата ти, че то от засукани и увъртяни "стихове" мисълта ми се натърти от препъване... че и смисъл не се долавя в повечето.
  • Голяма утеха е листа, пиши, изливай душата си! Харесах!
  • Почувствах! Пиши, Цвети! Излей болката върху листа! Поздрви за силното стихотворение!
  • В такива случаи листът е най-добрият ни приятел, пред когото всичко можем да споделим!...
    Разбирам те, Цвети!...
Предложения
: ??:??