ХВЪРЧИЛО

Още, мамо, недей си отива,

има много какво да си кажем.

Вечерта е безкрайно красива

с позлатените летни паважи

и с цветята, закрили балкона,

тук ухае на прелестен юли,

кротко трепка свещта пред иконата

и е рано за тръгване, чу ли?

Колко топли неща за споделяне

ни очакват и много усмивки,

още не е денят на разделите.

А и с липсата как се привиква?

Като с тънко кончѐ на хвърчило

с всеки дъх е животът привързан.

Намотай го на пръста си силно,

стискай здраво, да пускаш – не бързай!