ХВЪРЧИЛО
Още, мамо, недей си отива,
има много какво да си кажем.
Вечерта е безкрайно красива
с позлатените летни паважи
и с цветята, закрили балкона,
тук ухае на прелестен юли,
кротко трепка свещта пред иконата
и е рано за тръгване, чу ли?
Колко топли неща за споделяне
ни очакват и много усмивки,
още не е денят на разделите.
А и с липсата как се привиква?
Като с тънко кончѐ на хвърчило
с всеки дъх е животът привързан.
Намотай го на пръста си силно,
стискай здраво, да пускаш – не бързай!
© Валентина Йотова Все права защищены