И аз ще имам звезден час

Jun 6, 2015, 8:44 PM

Poetry » Phylosophy

300 0 4

Господи!

Ще ме вземеш ти и мене,

като гост във твоя свят,

дето няма и горене,

дето всичкото е в цвят.

Там, където няма дати,

дето няма ден и нощ.

Там, където са познати,

дето няма поглед лош.

Там, където птици пеят,

дето всичко е без край.

Нито жънат, нито сеят,

дето казваш, че е рай.

Взимаш ме, но не нацяло -

част от мен остава тук.

Взимаш само мойто тяло -

другото е в син, във внук...

Те ще продължат обаче

с мойто име, с моя глас.

И родено щом проплаче,

ще е моят звезден час!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vedrina (Марина Стоянова)

2016-01-20T23:54:54+02:00

...!!!
koli4a (Никола Апостолов)

2015-06-07T11:34:29+03:00

Благодаря, Младене и Росице!Благодаря за прочите, коментара и за оценката!Желая ве хубава и приятна неделя!
Eia (Росица Танчева)

2015-06-06T21:15:41+03:00

Много ми хареса! Поздрави!
vega666 (Младен Мисана)

2015-06-06T20:57:09+03:00

Чудесно стихотворение, Никола! Последователно и стройно изведено до финала. Много точна констатация, която обикновено пропускаме, кой знае защо, е:

"Взимаш ме, но не нацяло - част от мен остава тук.
Взимаш само мойто тяло - другото е в син, във внук...
Те ще продължат обаче с мойто име, с моя глас.
И родено щом проплаче, ще е моят звезден час!"

Безусловно това е един от безапелационните ти поетични текстове!

Поздравление и най-висока оценка!