koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
6 jun 2015, 20:44

И аз ще имам звезден час 

  Poesía » Filosófica
301 0 4

Господи!

 

Ще ме вземеш ти и мене,

като гост във твоя свят,

дето няма и горене,

дето всичкото е в цвят.

 

Там, където няма дати,

дето няма ден и нощ.

Там, където са познати,

дето няма поглед лош.

 

Там, където птици пеят,

дето всичко е без край.

Нито жънат, нито сеят,

дето казваш, че е рай.

 

Взимаш ме, но не нацяло -

част от мен остава тук.

Взимаш само мойто тяло -

другото е в син, във внук...

 

Те ще продължат обаче

с мойто име, с моя глас.

И родено щом проплаче,

ще е моят звезден час!

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...!!!
  • Благодаря, Младене и Росице!Благодаря за прочите, коментара и за оценката!Желая ве хубава и приятна неделя!
  • Много ми хареса! Поздрави!
  • Чудесно стихотворение, Никола! Последователно и стройно изведено до финала. Много точна констатация, която обикновено пропускаме, кой знае защо, е:

    "Взимаш ме, но не нацяло - част от мен остава тук.
    Взимаш само мойто тяло - другото е в син, във внук...
    Те ще продължат обаче с мойто име, с моя глас.
    И родено щом проплаче, ще е моят звезден час!"

    Безусловно това е един от безапелационните ти поетични текстове!

    Поздравление и най-висока оценка!
Propuestas
: ??:??