Те не се смеят с нас, не празнуват възторзи,
Не попиват сълзи и не слизат на дъното в чашата.
Може би са зашити старателно светещи копчета
на безкрайния космос, който
сигнали изпраща.
От задъхване дълго и вечното в нас неразбиране
изтънява конецът и копчето пада далеко...
Ние мислим желания, боси в очите си влизаме
и ни води инатът в играта на пешка за пешка.
Безразличие хладно залива от нощите ясни.
Как до грам си прилича светликът
с неясна решетка, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up