RainaVakova
432 2774
30.06.2019 г., 23:44 ч.  

... И близкия протуберанс 

  Поезия » Друга
319 5 5

Те не се смеят с нас, не празнуват възторзи,
Не попиват сълзи и не слизат на дъното в чашата.
Може би са зашити старателно светещи копчета
на безкрайния космос, който
сигнали изпраща.
От задъхване дълго и вечното в нас неразбиране
изтънява конецът и копчето пада далеко...
Ние мислим желания, боси в очите си влизаме
и ни води инатът в играта на пешка за пешка.
Безразличие хладно залива от нощите ясни.
Как до грам си прилича светликът
с неясна решетка,
под която е раят на хиляди тигрови паяци,
ослепели от щастие, колко е кръгла планетата. 
Само бял аромат от цъфтеж на напъпило цвете,
диша космосът с глад и му вярва
защо прецъфтява.
Светлината е път и с хиляда октави по-мека, 
щом живота измамен с нелепата смърт примирява.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за разбиращото око и добрата дума!
  • Загубих се в този поетичен протуберанс!
    Браво Райне!
    Вдъхновена седмица!
  • Благодара, Наденце!
    Лиде, ти си чувствителна и зряща, затова всичко усещаш. Много ти благодаря!
  • Нашето човешко неразбиране за величието на космоса, който е наш създател! А "светлината да бъде път за духовното ни извисяване. Чеда сме на неживата природа и трябва добре да я тълкуваме, защото
    " Светлината е път и с хиляда октави по-мека,
    щом живота измамен с нелепата смърт примирява.
    Дано правилно съм усетила посланието ти, Райне! Твоята поезия е аналитична, стимулираща към размисъл.
  • Потънах...
Предложения
: ??:??