Онзи важен човек да се върне,
но да бъде памучен - тъй мек,
че в сърцето му лесно да хлътна
и то дълго да вие за мен.
И пак утрото си ще обикна.
И ще хапя (ще бъда пак змей).
И ще бълвам усмивки и смисъл -
чак от ада ще гледат към мен.
Този важен човек не е тръгвал.
А защо го изпратих c букет?
И поискам ли пак да го върна,
трябва просто да гледам напред: ...