Онзи важен човек да се върне,

но да бъде памучен - тъй мек,

че в сърцето му лесно да хлътна

и то дълго да вие за мен.

И пак утрото си ще обикна.

И ще хапя (ще бъда пак змей).

И ще бълвам усмивки и смисъл -

чак от ада ще гледат към мен.

Този важен човек не е тръгвал.

А защо го изпратих c букет?

И поискам ли пак да го върна,

трябва просто да гледам напред:

да изхвърля трънливите мисли

и да тръгна към май със сърце.

Може дълго в бяс да се отричах,

но сега...

се обичам

добре.