Jan 25, 2021, 11:11 PM  

И глух е вятърът... 

  Poetry » Other
479 8 14
Родим ли се, се ражда и смъртта
и много бавно всеки ден умираме.
По-важната по пътя е честта,
остават стъпки – ние ги избираме.
След нас мъглата – прах и птичи пух,
... мишлетата не са ония същите,
животът се гримира в страх... И глух
е вятърът останал сам във къщите.
Но ти не страдай, нека да вали.
Не може кръв да доизмие залеза.
Душата жива е – боли, боли...
а мъртвите, каквото взели – дали са... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Асмата в двора е привила гръб,
а кучето от старост се спомина.
Поемеш дъх,
а сякаш дишаш скръб
над кладенеца, сух от сто години. ...
  531  25 
Random works
: ??:??