Нищо

Jan 25, 2021, 9:06 PM 2021-01-25T21:16:09+02:00

Poetry

532 8 25

Асмата в двора е привила гръб,
а кучето от старост се спомина.
Поемеш дъх,
а сякаш дишаш скръб
над кладенеца, сух от сто години.
Валя, валя.
От седмици вали,
но само тръни почвата ни ражда.
Дъждът не стига за живот, нали,
когато за живота
няма жажда?
Висят две снимки – ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

И глух е вятърът...

ИнаКалина

Poetry » Other

Родим ли се, се ражда и смъртта
и много бавно всеки ден умираме.
По-важната по пътя е честта,
остават стъпки – ние ги избираме.
След нас мъглата – прах и птичи пух, ...

2021-01-25T23:11:29+02:00 479 8 14

Нищо

Want to read more?

Random works