Пиша за любов и все се питам,
моята ли само не открих,
в тъмни мисли думи вплитам
и тлеят чувствата в самотен стих.
Коя врата в живота не отворих,
коя затръшна се след мен сама,
на кой въпрос не отговорих,
кога забравих, думата "жена".
А самотата вече е окова,
а пък тъгата кървав вой,
липсата, разяждаща отрова,
жаждата, огнен порой. ...