Пиша за любов и все се питам,
моята ли само не открих,
в тъмни мисли думи вплитам
и тлеят чувствата в самотен стих.
Коя врата в живота не отворих,
коя затръшна се след мен сама,
на кой въпрос не отговорих,
кога забравих, думата "жена".
А самотата вече е окова, 
а пък тъгата кървав вой,
липсата, разяждаща  отрова,
жаждата, огнен порой.
Думите без смисъл се изплъзват
и се размиват в празнота,
а аз сама замръзвам,
крещя наум и търся любовта.
По пътя свой забравих да обичам,
робиня бях на чужди правила,
сега любовни рими сричам
и споря със  своята вина.
Пиша за любов и как ми липсва,
но така и не разбрах,
кога превърна ме във скитник
и  как без нея пак живея  в грях!