Едва ли с думички прости ще мога аз да опиша
що виждат очите ми грешни и как със слънцето дишат.
Гледам и благородно мечтая да бъда това огнено чудо
Да мога като него да галя с лъчите които те пишат.
Да мога като него с божествени ласки да озарявам лицето красиво
Да пръскам дъги злато пери по косите ти като съвършено изкуство
Да топля и сгрявам лицето ти мило с онзи негов пламък и жар
Да виждам усмивката блага,която е знак за благодарност и дар
Да милвам нежно кожата бяла и да създавам онзи загар
Който като узрялото грозде изпълва се в цвят кехлибар.
Да огрявам сърцето ти скрито с лъчите струйни от злато,
Да го изпълвам с мечтите красиви и обич,неземна, богата. ...