Едва ли с думички прости ще мога аз да опиша
що виждат очите ми грешни и как със слънцето дишат.
Гледам и благородно мечтая да бъда това огнено чудо
Да мога като него да галя с лъчите които те пишат.
Да мога като него с божествени ласки да озарявам лицето красиво
Да пръскам дъги злато пери по косите ти като съвършено изкуство
Да топля и сгрявам лицето ти мило с онзи негов пламък и жар
Да виждам усмивката блага,която е знак за благодарност и дар
Да милвам нежно кожата бяла и да създавам онзи загар
Който като узрялото грозде изпълва се в цвят кехлибар.
Да огрявам сърцето ти скрито с лъчите струйни от злато,
Да го изпълвам с мечтите красиви и обич,неземна, богата.
Да виждам пламък в очите кат светулки посред нощ заблестели
Които са огън,вулкан в тъмнината и светлината с устрем изплели.
И като магнолиев лист,божествен,отправен нагоре в небето
разцъфваща,засенчваща всичко,дори букета с лицето
така го виждам с очи слънчеви,мили,игриви
отправели взор към теб,към очите щастливи.
© Марин Донев Всички права запазени