Аз пък, аз, скъпи мой,
аз отново преда със вретеното,
дните някак изтръпват
и ги гледам с очи на орисница,
само споменът твой
ми загатва, че бях „отредената”,
‘дето среща от път...
и опитомява лисици.
После моите нишки
пускат косите си огнени,
после идват магьосници,
заклинания искат за принцове, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up