17 янв. 2010 г., 23:09
Аз пък, аз, скъпи мой,
аз отново преда със вретеното,
дните някак изтръпват
и ги гледам с очи на орисница,
само споменът твой
ми загатва, че бях „отредената”,
‘дето среща от път...
и опитомява лисици.
После моите нишки
пускат косите си огнени,
после идват магьосници,
заклинания искат за принцове, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация