Apr 12, 2018, 1:21 PM
И мачта тънка е душата ми....
Поредно корабокрушение,
събирам сили да заплувам,
след залез – кърваво знамение,
спокойни брегове сънувам.
И пак горчи солта по устните,
летят високо буревестници.
Сърце светилище напуснато,
умряха Божиите наместници.
И мачта тънка е душата ми,
огъната, но непрекършена.
Сред океана на съдбата ми,
греба към бъдеще несвършено.
събирам сили да заплувам,
след залез – кърваво знамение,
спокойни брегове сънувам.
И пак горчи солта по устните,
летят високо буревестници.
Сърце светилище напуснато,
умряха Божиите наместници.
И мачта тънка е душата ми,
огъната, но непрекършена.
Сред океана на съдбата ми,
греба към бъдеще несвършено.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
