12.04.2018 г., 13:21 ч.
И мачта тънка е душата ми....
Поредно корабокрушение,
събирам сили да заплувам,
след залез – кърваво знамение,
спокойни брегове сънувам.
И пак горчи солта по устните,
летят високо буревестници.
Сърце светилище напуснато,
умряха Божиите наместници.
И мачта тънка е душата ми,
огъната, но непрекършена.
Сред океана на съдбата ми,
греба към бъдеще несвършено.
събирам сили да заплувам,
след залез – кърваво знамение,
спокойни брегове сънувам.
И пак горчи солта по устните,
летят високо буревестници.
Сърце светилище напуснато,
умряха Божиите наместници.
И мачта тънка е душата ми,
огъната, но непрекършена.
Сред океана на съдбата ми,
греба към бъдеще несвършено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Надежда Ангелова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
