Sep 15, 2020, 7:27 PM

И ме учиш на необичане... 

  Poetry » Love, Phylosophy
568 0 4
Изобщо не ми се искаш вече...
Ти ми пълниш с мъка очите.
И ме държиш все по-далечен.
И ме учиш на необичане...
Тръгваш си сякаш няма ме.
Замълчаваш до болка в мене.
После идваш да ме забравиш,
сякаш дяволи да ме вземат...
Ала проклета ми е съдбата.
Не умирам. За да те тегля.
Да те изстрадам като омраза,
за любов съм ти непотребен... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??