Изобщо не ми се искаш вече...
Ти ми пълниш с мъка очите.
И ме държиш все по-далечен.
И ме учиш на необичане...
Тръгваш си сякаш няма ме.
Замълчаваш до болка в мене.
После идваш да ме забравиш,
сякаш дяволи да ме вземат...
Ала проклета ми е съдбата.
Не умирам. За да те тегля.
Да те изстрадам като омраза,
за любов съм ти непотребен... ...