И може би има надежда...
животът отсъжда, животът нарежда.
Полепнала чисто по детските устни –
медени капки златисто невкусени.
Минават таксита изпълнени с планове,
подире им дим и изгарящи блянове.
Полегнала честно на пешеходна пътека
дъгата чернее– умира полека.
Сега го отричаш, но утре едва ли,
ще можеш да кажеш “Това ли,
това ли била надеждата плаха ?!”
Детска ръка на листата помаха. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up