Вестин
Колко хубаво е да дадеш надежда и да ти я върнат двойна, без някой да се разпорежда. Надеждата е като птица пойна, която не приема лакомства дарени, гнездо не вие сред знамена развени. Надеждата вирее сред зелено и диша гневен кислород. Не отрича непременно, но става като онзи плод, забранен навеки, ако с „Не” не съумееш да я защитиш веднъж поне.
Selected works
134 results
Стотици слънца ще изгреят над пясъчни дюни
и птици до късно ще пеят в горите през юни.
Луната ще чака, стаила дъха си във мрака,
да срещне светлика високо, високо в клонака.
Земя и небе ще се срещнат за прошка в морето, ...
  1267  15 
Татенце, защо?
Татенце, защо звездите светят само нощем?
- ръце протягам, но не ги достигам.
Татенце, защо ли птиците летят в небето?
- със две ръце замахвам, но така и не политам. ...
  3177  10 
Някакво неосъзнато чувство за далечна тревога…
Дали защото се натрупа умора –
работа много, по тринайсет часа на ден.
А може би радостта бе много голяма –
приятел се жени – мигът разтърсващ и съкровен. ...
  1260 
И може би има надежда...
животът отсъжда, животът нарежда.
Полепнала чисто по детските устни –
медени капки златисто невкусени.
Минават таксита изпълнени с планове, ...
  1273 
Каза ми едно врабче...
Не се научих да прескачам
подложения подло крак.
Но не за друго, не очаквам
в очите ви да видя мрак. ...
  1295 
Random works
: ??:??