Ти виждаш есента да побеждава.
Умира всичко хубаво във нея.
От живото живот не ще се ражда,
а мъртвото отново ще живее...
И виждаш вече белите полета.
Студът обзел самотните им длани.
И мостове със призрачния прицел
към хоризонта сетен и случаен.
...А оцеляването ни е кратко...
И най-добре е да си объл камък. -
Насън да те търкаля преживяното.
Когато Времето не може да те върне.
Когато неусетно те затисне
лъчът на слънцето,
във който ще останеш!
© Младен Мисана All rights reserved.
След равносметката на тоз ЖИВОТ..с тъга запях...но остарях...