И няма кой да го спаси

Aug 27, 2021, 1:30 PM

Poetry

605 2 3

Колко грешно е да съм човечна
с глухи мисли и мечти,
заспали късно, късно вечер
с думата „прости“.
Не биха носили пороя
на крехкия си лик,
преди да се разпаднат
с последния му вик.
Колко днешно е да сме безгрешни,
сухи, молещи за ден
под електрическите свещи
и всеки мрак простен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

И няма кой да го спаси

Want to read more?

Random works