И времето минава … с надеждата, че болката ще спре, умира лястовичка бяла, но от болката, не може нищо да ме отърве!
Не мога вече да се боря, умирам бавно … ден след ден, нямам сили даже да се моля, да се науча да живея в този плен!
Окована в мечти жестоко раздробени, нагазила в стъкла, начупени от страх, одавена в спомени от обич разтопени … как да стана пак, това което бях ?!
Кърви душата безпощадно, разлива се и дави всичко хубаво наред, след себе си оставя само тялото ми хладно, и сърцето ми сковано в мраз и лед!
А казват някои, че времето лекува, не чувстваш вече болката от парещи сълзи, каква илюзия … подобен филм не съществува, веднъж обичал ли си … то винаги боли …
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Радвам се, че се харесва стиха ми