И времето минава …
с надеждата, че болката ще спре,
умира лястовичка бяла,
но от болката, не може нищо да ме отърве!
Не мога вече да се боря,
умирам бавно … ден след ден,
нямам сили даже да се моля,
да се науча да живея в този плен!
Окована в мечти жестоко раздробени,
нагазила в стъкла, начупени от страх,
одавена в спомени от обич разтопени
… как да стана пак, това което бях ?! ...