Apr 4, 2010, 5:12 PM  

И пак на обесени теменужки 

  Poetry » Phylosophy
1104 0 7
Дъждът отново на мене ухае.
И пак на обесени теменужки.
Скритият ромон от мене тъга е -
в него потапям техните дръжки.
Срещу ми предсмъртното ехо роптае:
смърт на въжето е твърде безчестна.
Змийски по мен ароматът дълбае -
полудяла ме хвърля към бездна.
Дъждът отново на мене ухае.
И пак на обесени теменужки.
Скритият ромон - сухоока тъга е.
В капки пресъхват техните дръжки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преследваща северния вятър All rights reserved.

Random works
: ??:??