4.04.2010 г., 17:12 ч.  

И пак на обесени теменужки 

  Поезия » Философска
977 0 7

Дъждът отново на мене ухае.

И пак на обесени теменужки.

Скритият ромон от мене тъга е -

в него потапям техните дръжки.

 

Срещу ми предсмъртното ехо роптае:

смърт на въжето е твърде безчестна.

Змийски по мен ароматът дълбае -

полудяла ме хвърля  към бездна.

 

 

Дъждът отново на мене ухае.

И пак на обесени теменужки.

Скритият ромон - сухоока тъга е.

В капки пресъхват техните дръжки.

 

© Преследваща северния вятър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • яко
  • Ех,тия теменужки...
  • Много меланхолия!Ужасно харесах!
  • Здравей Теменужена Скитнице, сърдечни поздрави от липсващия вятър
    Не се отказвай-и пак, и пак...
  • Еми... каквооо да се праави. Не сме зрели хора. Здрач и гримове ни интересуват. Всъщност...имат си идея теменужките, защото така се зовем. Но аз не претендирам че някой,който не ме познава, ще го схване. Пък аз, Смешко, уважавам мнението ти, макар че не знам на колко си. Голям батко трябва да си. И сигурно от количката направо на 30 си скочил. Прости на мен...малката. Пък поне поетеса ме нарече.
  • "И пак на обесени теменужки."
    ...
    "И розите в мене вчера разстрелях."

    с риск пак да изляза заядлив непоетичен глупак
    но това което ти извадих не е "силно" и оригинално (ако това е идеята; и само не казвай че не пишеш с идея а ... така го чувстваш) а е ... смешно

    пък да не говорим за тълпата подрастващи поетеси
    които преди време тук в сайта
    изпозастреляха и избесиха кво ли не

  • Теменужке,мъничка си и незнаеш...колко хубаво ухаеш!Честит Великден!
Предложения
: ??:??