И пещта да ухае... на хляба

May 19, 2012, 1:31 AM

Poetry » Civilian

1086 0 2

Тя - магия, жадуваща май -
ситни капки изсипани в стон,
лунна вечер минава покрай
зазоряване в цветен подслон.
На човека много ли трябва?
Път, осеян с трънливи слова,
топъл мирис вечерен - на хляба
мъдри мисли и... сочна трева.
Да поседне на прага преди
важен път по перони да гони.
Да приветства изгрели звезди
под замрежени с листи корони. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

И пещта да ухае... на хляба

Искате да прочетете повече?

Random works