Тя - магия, жадуваща май -
ситни капки изсипани в стон,
лунна вечер минава покрай
зазоряване в цветен подслон.
На човека много ли трябва?
Път, осеян с трънливи слова,
топъл мирис вечерен - на хляба
мъдри мисли и... сочна трева.
Да поседне на прага преди
важен път по перони да гони.
Да приветства изгрели звезди
под замрежени с листи корони. ...