И само молех…

Dec 13, 2019, 9:28 PM

Poetry » Love

1332 1 0

И само молех да не съмне.
Да не си отидеш пак от мен.
Как молих утрото да те не буди,
да не ме разделя Бог със теб!
Но борба с природата не бива.
Всичко следва своя кръговрат.
И ако брат брата не обича,
защо го има този свят?
Любови много – истинска една.
За цял живот остава тя.
Въздишка сетна, прегръдка плаха.
Тежи на душата – съдба. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Произведението е включено в:

Двете

Chiara_j

Books

BGN 12.00

2020-04-01T14:17:05+03:00 1550 1