И само молех…

13 dic 2019, 21:28

Poesía » De amor

1335 1 0

И само молех да не съмне.
Да не си отидеш пак от мен.
Как молих утрото да те не буди,
да не ме разделя Бог със теб!
Но борба с природата не бива.
Всичко следва своя кръговрат.
И ако брат брата не обича,
защо го има този свят?
Любови много – истинска една.
За цял живот остава тя.
Въздишка сетна, прегръдка плаха.
Тежи на душата – съдба. ...