И се усмихнах
Пребродих пътища безбройни. И се спъвах.
От думи и от погледи в гърба.
Макар и уморена, не заспивах.
И постепенно стигнах до ръба.
Във тъмното вратата ми отвори.
Незнайно как, ме зърна отстрани.
Не ме изплаши. С поглед заговори.
И тихо в ъгъла се настани.
Лицето ти бе толкова красиво!
Объркана, те гледах. И притихнах.
В ръцете ти се сгуших доверчиво. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up