marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
287 263
24.06.2016 г., 20:21 ч.

И се усмихнах 

  Поезия » Любовна
328 0 3

И се усмихнах

 

Пребродих пътища безбройни. И се спъвах.

От думи и от погледи в гърба.

Макар и уморена, не заспивах.

И постепенно стигнах до ръба.

 

Във тъмното вратата ми отвори.

Незнайно как, ме зърна отстрани.

Не ме изплаши. С поглед заговори.

И тихо в ъгъла се настани.

 

Лицето ти бе толкова красиво!

Объркана, те гледах. И притихнах.

В ръцете ти се сгуших доверчиво.

Тогаз ми се приспа. И се усмихнах.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ама той да не е мислил нещо друго, а на теб(на лирическата героиня,де ) изведнъж - Сънчо! Ах, какъв момент! Да го съжалиш! Лирическият герой, де. Макар и да не присъства май ...
  • Това стихче е просто уникално! Толкова е леко, ритъмно! Носи прекрасен замисъл и краят му е удивителен!
  • Хубав стих, Мари!
Предложения
: ??:??