Apr 27, 2010, 2:27 PM

И седемте живота ми отминаха... 

  Poetry » Love
510 0 7

И седемте живота ми отминаха,
сега е ред на осмата война,
ръцете ми безизразно изстинаха,
дъхът ми се превърна във мъгла…

Един ветрец остана от предишното

дихание на пламнали сърца,
откъртих с нокти от излишното
и го изметох с жълтеникави листа…

Една съдба - заровена във мъката,

един живот - по-сладък от мечта,
едни очи -  усетили разлъката
на хубавите думи и речта…

Не съм нещастна, бродеща, неискана,

обичам и животът ми се нареди,
за първи път усмивката е искрена,
а любовта не ме белязва със следи!

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добро е
    Но съм съгласна с Мая. Мисля, че схващам смисъла на тези липсващи следи, но или трябва да го доизясниш с още един куплет или така да преработиш този, че да стане ясно за какво става дума.
  • Благодаря ви!
    Мая, бих се радвала на предложения!
  • хубаво е ...
  • Искрено и хубаво пишеш, Мони!
    Свеж полъх на нова надежда носи стихът ти!

  • "Не съм нещастна, бродеща, неискана,
    обичам и животът ми се нареди,
    за първи път усмивката е искрена,
    широка, светла и лишена от следи!"
    Прекрасно е!!!
  • Симонка, хубаво си го изляля, наредила, изплакала, усмихнала /в края/. Нека осмият да не е война, а да е Живот!
  • "лишена от следи" не е най-доброто попадение.
Random works
: ??:??