27.04.2010 г., 14:27 ч.
И седемте живота ми отминаха...
И седемте живота ми отминаха,
сега е ред на осмата война,
ръцете ми безизразно изстинаха,
дъхът ми се превърна във мъгла…
Един ветрец остана от предишното
дихание на пламнали сърца,
откъртих с нокти от излишното
и го изметох с жълтеникави листа…
Една съдба - заровена във мъката,
един живот - по-сладък от мечта,
едни очи - усетили разлъката
на хубавите думи и речта…
Не съм нещастна, бродеща, неискана,
обичам и животът ми се нареди,
за първи път усмивката е искрена,
а любовта не ме белязва със следи!
© Симона Гълъбова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ви!
Мая, бих се радвала на предложения!
-
хубаво е ...
-
Искрено и хубаво пишеш, Мони!
Свеж полъх на нова надежда носи стихът ти!
-
"Не съм нещастна, бродеща, неискана,
обичам и животът ми се нареди,
за първи път усмивката е искрена,
широка, светла и лишена от следи!"
Прекрасно е!!! -
Симонка, хубаво си го изляля, наредила, изплакала, усмихнала /в края/. Нека осмият да не е война, а да е Живот!
-
"лишена от следи" не е най-доброто попадение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но съм съгласна с Мая. Мисля, че схващам смисъла на тези липсващи следи, но или трябва да го доизясниш с още един куплет или така да преработиш този, че да стане ясно за какво става дума.